Езиков курс съживява мароканската еврейска култура и преодолява разделението в Близкия изток

(RNS) — Израствайки във Фес, Мароко, Йона Елфаси постоянно е била наясно с историята на града, който е бил център на просвета, образование и нематериалност от девети век. Дом на велики мозъци като философа и юриста от 12-ти век Ибн Рушд и неговия съвременник, лекаря и кодификатора на еврейския закон Маймонид, градът е завършен от еврейската, арабската, амазигската, испанската и френската просвета.

Тези въздействия оставиха бездънен отпечатък върху Елфаси, 37. „ В фамилията ми имаше (много) разнообразни езици — марокански, френски, иврит в синагогата, а татко ми също приказва амазигски, берберски ", сподели Елфаси.

Музиката също беше непрекъснато присъстваща - от андалуски до фламенко, до мароканска класика, до известна мароканска чааби, до берберска музика ", сподели той. „ Ние не бяхме семейство професионални музиканти, само че бяхме семейство, което живееше с музика. ”

Като евреин, пребиваващ в Мароко, Елфаси принадлежи към дребна демографска група, защото 99% от евреите с мароканско завещание през днешния ден живеят другаде. След огромни емиграции през 20-ти век единствено към 2500 евреи остават в страна, където в миналото са съставлявали 5% от популацията. Днес към 50 000 живеят във Франция, 25 000 в Канада и 25 000 в Съединените щати; и към 1 милион марокански евреи съставляват една от най-големите етнически групи в Израел.

___

Това наличие е написано и създадено от Religion News Service и се популяризира от The Associated Press. RNS и AP си партнират за някои религиозни вести. RNS носи цялата отговорност за тази история.

___

Неговите пристрастености към музиката и езика водят Елфаси на пътешестване до Бордо, Франция, и Беер Шева, Израел, където написа дисертация за еврейската еднаквост измежду мароканските евреи. (Той има две докторски степени, една по социология и политически науки от Sciences Po Bordeaux и една по антропология и история от университета Бен-Гурион в Негев.)

Неговите проучвания върху историята на Мароко в последна сметка прераснаха в предопределение да преподава Дария, мароканския арабски акцент, с цел да разреши на мароканските евреи от диаспората да се свържат с техните предшественици посредством език, просвета и истории.

„ Като социолог бях подхранван от убеждението, че университетските проучвания би трябвало да основават връзки и да задълбочават разбирането “ отвън рамките на академията, сподели Елфаси. „ Тези истории и човешки истории са в основата за какво взех решение да преподавам и моята идентичност ме въодушеви да работя с евреи от марокански генезис, с цел да се помиря с езика на техните предшественици. “

С края на пандемията от COVID-19 той започва Limud Darija, просветително придвижване и платформа за мултимедийни езици. Хибридните курсове смесват уроци по Zoom с персонални срещи, които се организират в Израел. Elfassi също по този начин организира музикални семинари, черпейки от сефарадски piyyutim - еврейски литургични поеми с юдео-арабско наречие и мелодии - и музиката на марокански поп икони от 20-ти век като Haja El Hamdaouia, Sliman Elmaghribi, Zohra El Fassiya и Abdelhadi Belkhayat.

Limud. Влиянието на Дария набъбна бързо. „ Днес нашата общественост включва над 500 дейни членове с задачата да свързва хора от разнообразни генерации, да оказва помощ на участниците да си върнат изгубените гласове и да предизвиква устойчивостта и възприятието за принадлежност посредством културни практики “, сподели Елфаси.

Чрез неговата емисия в Instagram и наличието му в TikTok доста марокански мюсюлмани са разкрили работата на Елфаси и са въодушевени да видят по какъв начин мароканските евреи резервират езика на своя общ дом. Мюсюлманите, сподели Елфаси, на собствен ред са изразили интерес да учат иврит. „ Отворих дейна група в WhatsApp, в която преподаваме иврит на мюсюлмани, говорещи Дариджа “, сподели той.

„ Чрез тази споделена връзка раздялите стартират да избледняват “, сподели Елфаси. „ Израелците, които мюсюлманските мароканци срещат, се възприемат като мароканци като себе си, като семейство. Те приказват общ език, приказват за това, което ги сплотява, хората стартират да се възприемат като човеци. Мюсюлманите и евреите, сподели той, получават шанса „ да се обвържат по музика, завещание и език, а не по политически или свързани с войната тематики, и те не предизвикват подправената дихотомия „ про-Палестина “ против „ про-Израел “, а вместо това хуманизират всеки като субект, като човешки същества. “

Студентите от Limud Darija разказват по какъв начин програмата ги е свързала по-дълбоко и с хората в личния им живот. „ Родителите ми говореха между тях на марокански език, само че когато пораснах, забравих “, сподели Йехудит Леви, пенсиониран преподавател в Ганей Тиква, Израел, който е учил с Елфаси в продължение на три години. „ Откакто започнах да изучавам с Йона, всичко се появява – песни, музика, храна, лирика, всички обичайни неща се появяват. Усещам миризмата на Мароко, когато съм в класа. “

Ноам Сибони, ученик на Limud Darija, е откривател по неврология и музикант, живеещ в Торонто. 28-годишният юноша прекарва девет месеца като доброволец в Лод, израелски град, чието население е араби и евреи, в читалище, работейки с локални деца и младежи. Limud Darija, сподели той, му посочил по какъв начин да учи езика на друга просвета може да помогне за построяването на взаимоотношения, които надвишават районната политика и спорове.

Хабиба Бумлик, професор по френски език, литература и проучвания на дамите и пола в университета LaGuardia в Куинс, Ню Йорк, и съосновател на Нюйоркския конгрес на Amazigh Film, годишен кино фестивал, почитащ коренното население на берберите в Северна Африка, вижда паралели сред работата на Elfassi и нейните старания да резервира езика Tamazight.

„ Отдавам почитание на хората, които влагат в проучване на език и е ужасно с новите технологии и разнообразието от източници в интернет. Дори и хората да не приказват свободно, те могат да създадат толкоз доста с езика и ще отидат в Мароко и ще се свържат по-дълбоко “, сподели Бумлик.

Дариджа е тясно обвързвана с юдео-арабския акцент, изясни Бумлик, и по този начин има капацитета да способства за мароканския национален език, тъкмо както юдео-арабският диалект и идиомите са оформили актуалния иврит.

„ обменът сред мароканците и израелците единствено ще обогати Дария, защото те обогатяват фамилиите си и себе си ", сподели Бумлик. „ И е толкоз значимо те да могат да се свързват с мароканци в интернет и да водят разговор. Това не е единствено културата и езикът на техните баби и дядовци – това е живият език и просвета на новото потомство. “

Сближаването на хората на това равнище, сподели Елфаси, е създаване на мир в човешки мащаб, приоритизиране на персоналните истории, споделената просвета и взаимното почитание. „ За мен мирът ще стартира с хората, не с вземащите решения “, сподели той. „ Мирът е просто двама души, които приказват между тях, имат почитание един към различен и водят диалог там, където те могат да не се съгласят, само че постоянно демонстрират почитание към човечността на другия. “